Казано е,че в света има само едно сигурно нещо и за да не ставам още по-банална не мисля,че има нужда да го споменавам,но според мен са две.Когато погледна заобикалящия ме свят не трябва много да се задълбочавам в анализи,за да открия,че нямам приятел,близък,познат,който да не е страдал от любов.Тук изниква въпроса защо едно положително чувство като любовта става проводник на негативизъм,угнетяващо страдание и подлудяваща вцепененост,сякаш всички жизнени сили са ти изпити докато накрая не си останал просто безмълвна кукла на конци,напълно движеща се по повелите на могъщия кукловод,или човекът на който сме подарили като разцъфнала китка букета на нашите чувства?

     Любовта-това може би е най-ясният израз на нас самите.Тя е разкритие на нашата душевност,израз е на нашите мечти,а точно това е съвкупността,чрез която се формира човешката личност.Ако е вярна фразата,че човек е толкова голям,колкото са мечтите му,то любовта е онова усещане,което им дава най-силен тласък  да полетят и следователно те кара да се чувстваш човек с главно „Ч”.Когато обичаме някой ние вливаме в него част от самите себе си-искаме да открехнем за него малкото прозорче към нашето вътрешно аз и да усетим,че той разбира най-абсурдните ни болки,най-необяснимите ни поводи за щастие.Тук идва и страха.Пред другите сме силни,защото не знаят нашите слабости,можем да ги скрием,затваряйки се в образа на непоклатим победител,доколкото пред човека,когото обичаме ние искаме да ги разкрием-да ни приеме каквито сме в действителност.Получава се мъчителен контраст между нашият егоизъм и его,които не искат да бъдат накърнени и онази скрита част от нас,която има толкова нестихваща нужда да бъде разкрита.А да я покажем означава да дадем на някого част от себе си,оставяйки си алтернативата просто да се надяваме,че той ще я приеме и отнесе с нея както трябва.А това рядко се случва-защото в това отношение е в природата на човека винаги да се чувства едно стъпало назад от върха.До обичаш истински означава да ти се завишят и мечтите,а в истинския свят тази имагинерност е невъзможна.Естествено говоря за отношенията мъж/жена,защото другите типове,макар и да се назовават с едно и също съществително са доста различни в същността си.

           В света съществуват определени закономерности,може би ние ги пораждаме като вярваме в тях,но е естествено като говорим за любов не винаги ние да сме наранените-често ние биваме палача с ножа,който съсича нечии мечти.И ако е верен принципа,че всяко действие има равно по сила и противоположно по посока противодействие,то е прието върху това да се основава и още един от нашите страхове,защото смелост се изисква само когато нейният антоним страх има роля.Осъзнато или не дълбоко в себе си знаем какво сме причинили на другия,където идва и болезнения въпрос-сега това няма ли да се случи и на мен?Страхът от миналите провали ни влияе,но дали само от собствените или и от тези,за които ние сме станали източници?

      Странно е как човешкото същество се прикрепя към определени параметри на начин на живот и веднъж стъпило в тях постепенно усеща,че му създават сигурност.А любовта разчупва всички прегради и когато дълго време не сме попадали под нейния водовъртеж е много вероятно инстинкта ни за самосъхранение да намери куп причини,които да не ни позволят да й се отдадем напълно.Тя ще ни привлича ,омайваща ни със своя магнетизъм,ще изпълва всяка фибра от тялото ни,ще ни задушава със вълнения,които ще събуждат най-смелите ни мечти,но същевременно ще плаши онази разумна част от нас,която крепи равновесието.Защото често любовта ни изправя в борба със самите нас.Тя изисква смелост за промени.Затова ако си представим,че има напълно рационален човек,той не би могъл да обича,по-скоро би било привързаност.Любовта е способна да те остави в трепетно очакване,като на малко дете,пред човека станал повод за нея,затова й тя изисква смелостта да изпитаме тази слабост,да изгубим контрола.

     Любовта не е страдание,тя е благодат,от който извира живот.Болката идва от нагласата на нашето собствено съзнание,от начина,по който я приемаме.Трябва да се научим да се радваме,че сме я изпитали,независимо дали е била споделена или не.Не искам да цитирам велики хора,защото е безсмислено,ако не си стигнал сам до заключенията,но според мен даже и да не получим нещата точно по начина,по който сме ги искали,трябва да се почувстваме щастливи от факта,че този човек е около нас,съществува и ни е помогнал да се докоснем до тази емоция!

Напълно пофкрепям идеята да сме благодарни на тези, които са ни помогнали да се докоснем до любовта. Чрез любовта сме научили и нещо за себе си, нещо и за другите, нещо за света изобщо.
Пожелавам ти много любов и много да бъдеш обичана!

Трябва да се научим да се радваме,че сме я изпитали !!! :))))))

napisano.

,,,

,че ви е харесало написаното и че сме на едно мнение по въпроса.Поздрави и много истински чувства и за вас:)))

мн.е силно...!!пак щ есе върна да го прочета..усмивки..

Поздрави и усмивки и на теб :)

Знаеш ли колко тъпо става когато разбереш, че любовта ти е излъгана?!? Това, иначе толкова опияняващо чувство е погазено, захвърлено, изтръгнато?!? Но дори да не говорим за това. Знаеш ли как боли когато обичаш, знаеш че в себе си таиш океани от обич, с които си готова да потопиш света, само и само да се появи човека на когото да ги дариш?!?! И когато се появи..да ти е забранено (поради обстоятелствата) да излееш любовта си?!?!? Да, радваш се, че изпитваш тази омая наречена любов, но страдаш и пак страдаш...

,че да обичаш се изисква смелост,която ти явно си я имала.А аз самата съм изпитвала такива чувства,но винаги съм ги приемала по-скоро кato обсебване,като фикс идея.За любов винаги съм приемала онова безкористно чувство,което те кара да се радваш,че този,за когото е предназначено е щастлив…и всъщност идеята ми като цяло е че трябва да се стараем максимално да извлечем положителното от любовта като се издигнем над дозата страдание,от която тя често е съпътствана.Ти разбира се може би виждаш нещата по друг начин…съжалявам ако по някак съм те засегнала с написаното,това са си просто мои мисли

Не, не си ме засегнала, моля те, няма такова нещо. Разбира се, тук всеки си споделя мислите. Аз мисля, че понеже сме хора и сме несъвършени, доста трудно можем да се издигнем над страданието от любов или от каквото и да е друго. Поздрави за постинга и пак казвам няма обидени :)

мизерия

Казвал съм ти и го и преди...
Описваш чувствата като психолог...аз лично съм бил влюбен няколко пъти, и сега чувстван,че е истинското и може би последно мое влюбване.Аз исакам да се събуждам всеки ден до нея-от тук до края на дните ми.
Аз се събуждам с усмивка,че съм се обяснил в любови тя я е приела обяснението ми.Да естествено нещата не се развиват както искам,но това е живота.Нищо не се развива както искаме нали:))

Мерси
Затова и ние често се развиваме според това как иска животът и тук е и тънкостта да успеем да извлечем положителното и да сме щастливи.Късметлия си щом си намерил човека с главно „Ч”за теб

Но никой не ни спира да променяме живота си в положителна насока.Имам впредвид,че ако можеш да помогнеш на някога той да се чувства по-добре,това непременно ще ти се върне.Ако това е човека който обичаш-още по-хубаво.А положителни неща имам във всяка една житейска ситуация,човек само трябва да иска да ги открие.

от егоизма си само, от самите себе си; любов да причини страдание - няма такова нещо. сами си причиняваме страдания; човек като не може да обича себе си, и друг няма да може, всичко останало са някакви напразни проекции.

Макар да мисля,че егоизъм и неспособност да обичаш себе си са две напълно различни неща,то и двете водят до проблеми и в личните отношения с другите

Любовта винаги може да причини страдание!!!Човек наранява истински хората който обича-да наранява.Защо наранява ли,ми той не го иска-той просто убижда, а наранен се чувства човекът който има чувства към него.Истина от хиляда години е,че слабия или застарашения се опитва да нарани застрашаващия го-природен закон.И да истина е,че егоизма и неспособността да обичаш себе си са две напълно различни неща.Егоизъм идва от его.Т.Е.робуваш на егото си,а да обичаш себе си ми е малко неясно като израз.

mnogo mi haresa napisanoto... ima6 moite pozdravleniq....... dalgo vreme tarsih 4oveka blizak do moqta sa6tnost i mislq 4e nai posle go otkrih... lubovta za men e nai velikoto 4uvstvo... jelaq ti uspehi

Наистина като любовта второ изживяване няма Успехи и на теб:)))

Lubovta e strahotna, no nosi sus sebe si i strahotna bolka, kogato dvama se obichat, a ne mogat da budat zaedno (zashtoto sa suzdali semeistva s drugi hora, predi da se sreshnat). Togava njama nishto hubavo samo skrub i tuga i mechti na vuzduha.

А то е от любовта боли!това като чели е най-болезненото нещо на света!През уиекенда разбрах нещо-да загубиш човек от семейството е Божия воля(човек на години;болен човек),но до зогубиш човека когото обичаш е най-гадното нещо на света,това е такова гадно нещо,че не може Господ да го е създал!!!

Любовта е 10% щастие и 90% болка. Плюс - минус 10%. Защото когато е несподелена - може да е и само болка. Или когато е споделена и другият наистина е подходящ за любовта ти субект - процентите щастие може да са доста повече. Но болката винаги идва - рано или късно. Важното е, че тези 10% щастие не могат да се сравнят с нищо друго.

10%, а може и по-малко да са щастие.Като гледам как стоят нещата сега нещата се учудвам как е дошло на бял свят няща поколение....Сега свата е гаден,противен,лъжлив и аз незнам дали ще успеем да продължим рода!!?Да съгласен съм любовта е 90% страдание,аз го чувстам в момемта и тово ми доказва,че любовта ми е идстонска!..

Хората са лоши, затова страдат от любов.
обичат да бъдат лоши и продължават да бъдат.