От древногръцките поети като Омир до английските класици като Бърнард Шоу,любовта е била дълбоко застъпена тема в творчеството,а оттом и в психологията на всеки народ.Тя е описвана като едно имагинерно състояние на човешкия дух,носещо сладостни усещания,пориви и блянове,преодоляващи всякакви прегради,замайващо опиянение,каращо те да се чувстваш по-жив.Но кога тези чувства,които сякаш започват да влияят на възприятията на всички наше сетива,стават толкова силни и всепоглъщащи,че дори и най-незначителната реплика на любимия човек,в контраст с тях,предизвиква страх и дори най-краткотрайната липса на внимание от негова страна-угнетяваща болка?

                 Свикнали сме да свързваме смелостта най-вече с постъпки,който изискват по-скоро приложими в действия усилия,които по някакъв начин биха могли да застрашат живота ни,без значение дали е в смисъл просто на битие или буквален.Въпреки това неоспорим е фактът,колко много кураж се изисква за една чисто вербална постъпка като обяснението в любов.Момент,в който всеки един нерв по тялото тръпне в очакване,сякаш забавяйки жизнените функции,момент,в който светът за миг става едно празно пространство за сетивата,който са насочени единствено към очаквания отговор от любимия човек.Защото това не е нещо което съобщаваме.С думите “Обичам те” ние задаваме и косвения въпрос:”А ти чувстваш ли същото към мен?”Според мен критичността на този сублимен отговор,изисква не толкова смелост,поради възможността той да бъде отрицателен,колкото поради опасението,че с неговото осъзнаване,рискуваме да загубим този прекрасен наш блян,който през последните няколко месеца,а може би години ни е тласкал напред,придавайки колорит дори и на най-скучните моменти от ежедневието ни.Защото смелостта да обичаш,когато не знаеш дали е споделено или не,е двойно по-малка в сравнение с тази,изискваща се,за да проумееш,че перфектните картини,създадени в твоето съзнание,може би поради обстоятелствата,а може би поради естествения порив човек да намери сродна душа,са били просто плод на твоето въображение.Без значение дали я разглеждаме от биологична гледна точка-като силни химични процеси в нашето тяло или от духовна-като силен копнеж на душата,любовта има неоспоримо въздействие върху нашето мислене.От тук идва и изискващата се смелост,да рискуваме да замъглим рационалното си мислене,като си позволим да създадем наши собствени тълкувания на случващото се,които често са в контраст със случващото се,просто поради факта,че са преобразени от силните ни чувства.Мисълта и действията са две взаимосвързани понятия и следователно промяната в първото несъмнено рефлектира върху второто.Затова,аз мисля,че не е задължително човек да е смел,за да обича,а много често се получава точно обратното.Разтърсващите емоции на любовта могат да отприщят ,дори и у най-плахия човек,неподозирана смелост.Друга причина,поради която трябва да сме смели,за да обичаме,е факта,че често истинската любов означава донякъде и себеотрицание-да се научим да игнорираме понякога собствените си желания в полза на другия.В този смисъл егоистът,в пълното значение на думата,не би могъл да обича истински.Но дори умереният егоизъм,който е присъщ на всеки от нас,пробужда отричаният от съзнанието ни,но въпреки това съществуващ страх,дали тази любов не ме довежда до прекалено много компромиси с моето личностно аз.Макар и лицемерно,да се предпазиш това да премине прекалено отвъд границите,но и да запазиш любовта си,също изисква смелост.

                        За съжаление любовта постепенно,бива превърната в една комерсиална и широко експлоатирана тема,което пробужда у нас още по-дълбоки съмнения за нейната способност да бъде напълно истинска и чиста.Един от най-великите драматурзи на всички времена е казал,че който се смее на белега,не познава болката,с което съм напълно съгласна.Страхът от това да обичаш е не само от възможността да бъдеш отхвърлен,но и от това да останеш неразбран от човека срещу теб,който поради факта че не е бил подвластен на такива разтърсващи чувства,може да е неспособен да разбере колко много те е наранил.

Който умее истински да обича. Независимо от болката, въпреки всичко, напук на всичко.

Надявам се,че психологията не ти е хоби.Защото това което чета е написано на досто професионално ниво.
До преди време и аз мислех,че любовтта е просто комерсиална и широко експлатира тема,или по-точно-широко използван продукт,все пак всички сме рожби на потребителското общество нали?
Ама не е така,гарантирам го-това е по-скоро болезнено отколкото приятно чувство.

това е най интересния,пълен и верен анализ,който съм чела за любовта!БРОВО!да аз сама изпитан това себеотрицание когато се влювих,а невярвах че ще ми се случи,защото съм голяма егоистка!но се случи и е така - няма нищо преди любимия човек,дори самата аз и живота ми!

Да обичаш не се изисква. Но да си точен в любовта се изисква, явно.