Когато забравата погълне непреходността на човешкия дух,

когато ледената прегръдка на празнотата те изпъни

и на края усетиш на мрака смразяващия дъх

ще ти нашепне времето безмълвно за низ от мечти неизпълнени,

за бялата премяна на детската невинност

издигнала се като албатрос над вълните морски,

но погълната в бездните порочни със своята наивност.

Проклинани от завистта на погледите хорски.

Пагубно въздействие на хипноза и еднаквост,

блянове чисти,извисени,неподправени

посечени със срама на собствената ни баналност.

Конформизъм който не ни прави удовлетворени

образи размити като пионки наредени,

обвити в перелината на угодното удобство,

но сковани обезличени,

ръководени от желания безстойностни и коварство.

В свят на егоизем и лицемерие

не остана място за мечтателя търсещ съвършенство,

избирайки мирното съгласие като спасение,

не остана нищо освен неспособността за съпротивление…