Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07.2008 00:09 - Не и на мен…
Автор: bubona Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1972 Коментари: 6 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

     Имаше едно старо поверие,от онези в чиято истинност никой не е убеден,но придават колорит на живота ни.Това правеше и той-поради стремежа заобикалящата го среда да бъде в унисон с неговата чувствена и ранима натура на мечтател,всяка вечер поглеждаше нагоре и вярваше,че ако небето е облачно,но въпреки това успее да открие смътните блясъци на звездите,то техният брой съответства на хората,който е направил щастливи през изминалия ден.Ако имаше дори една звезда,то денят не беше напразен,но ако бяха повече,тогава вярваше,че истинският щастливец бе той.Понякога ги наблюдаваше до късно през нощта.Ако някой го видеше в този момент би казал че е най-самотният човек на света,но не беше така.Това бяха просто миговете,в които оставаше сам със себе във своя красив,изпъстрен в тонове и свободен свят.Седеше сам не защото нямаше приятели-имаше,но те бяха от онези забързани същества,които ако останеш без място да спиш винаги ще ти подслонят,но ако останеш без убежище,в което да излееш душата си,те ще те изслушат,донякъде от доза любопитство,ще ти кажат няколко утешителни думи,в които между другото да вметнат и нищо за себе си,но няма и да те разберат.Не,дългите нощи на усамотение не бяха признак на самота.Те по-скоро бяха отражение на неговата изпълнена с идеали,вечно търсеща същност-неговият стремеж да открие човека,който като него ще може да погледне отвъд звездите,заради красотата на самото небе.Дали случайно или поради предопределеността на съдбата,която всички отричаме,но и тайно жадуваме,защото вярваме,че крие нещо хубаво,но ето че една вечер,докато ходеше по брега една чайка изпляска зад него в тишината с криле,той се обърна и я видя-млада жена,със свободно падаща рокля,увиваща се като лиана по-гъвкавото й тяло и небрежно пусната дълга коса.В образа й имаше нещо мистично,сякаш не беше реално съществуваща материя,а по-скоро олицетворение на неговите фантазии.Това го изплаши,но разпали и до полуда въображението му.Искаше да се доближи до нея,да я заговори и да открие,че не е просто от онези празноглави морски красавици,зад чиято чаровна усмивка в най-добрия случай се крие просто желанието да изкарат една спокойна,приятна вечер.Той искаше в момента,в който чуе гласа й да открие същата онази мистика на душата,която лъхаше от този образ.Но не я заговори,не беше от страх че ще бъде отхвърлен,просто не искаше да изгуби този внезапно появил се блян,че тя е по-различна.Може би заради естественото стечение на обстоятелствата точно в този момент тя се обърна.Погледна го за миг и после сякаш по-скоро на себе си каза:

-Понякога ми се струва,че пясъкът  е точно като човешката душа,дори малките леки стъпки на чайките оставят следа по него.

Сякаш този момент той бе чакал цял живот.Отиде до нея,хвана я за ръката и каза:

-Ела,ще ти покажа.

През следващите три вълшебни дена тя се превърна в огледало на неговата душевност,чрез нейните криле политаха неговите мечти,когато усетеше полъха на вятъра вдъхваше нейния аромат.Следващите три дни той запази единствено във своето сърце-един сакрален миг,неопетняван от света.На четвъртия ден докато седяха и гледаха изгрева,тя каза:

-Може би аз някой ден ще изчезна също както слънцето ще се скрие след като измине дългия си път.

Той не каза нищо,за да я опровергае.Сякаш знаеше това,приемаше го като неизбежна горчива чаша,която неотменно следва след като си изпитал сладостта на пълното щастие.Просто я прегърна по-силно до себе си,погълнат от  настоящето.На другата сутрин се събуди от прохладния въздух,влизащ през отворения прозорец.Нямаше го вече нейния аромат,сякаш всичко си беше отишло.Не се запита защо.Може би предпочиташе да прегърне топлотата на нещастието,отколкото да се изправи пред опасността да бъде истински щастлив,но по-вероятно нещо в него се беше изпарило.Нямаше желание да бъде нещастен,нямаше желание и да се съпротивлява.На мястото на онзи ураган от емоции сега се беше настанило едно нищо-празнота,по-малко болезнена от това да вървиш срещу бурята в опит да запазиш себе си,но много по-погубваща.Просто вървеше сам по малките китни улички-това не го правеше нещастен,нито щастлив.Мина покрай близкото заведение и ето ги там приятелите и познатите му-махат и му викат да дойде.Той влиза,не обича това заведение,но защо пък не,не ги е виждал отдавна.Не успява да се отърве от любопитните им погледи,които веднага улавят странното му състояние.Затова им разказва историята си надве натри.Те моментално го окуражават,че в такъв случай тази жена не си е заслужавала.Най-близко седящия до него му предлага да го почерпи една бира.

-Няма нещо,което ободрява мъжа повече от добрата бира-казва той с повелителен тон.Ще изпие бирата,никога не е обичал,но защо пък не може би този път ще му хареса.

-А това между другото е Цвети-казва приятелят му,насочвайки вниманието му към момичето вляво от него-тя е служител в банка,жена с перспективи.

-Приятно ми е Цвети,с какво се занимаваш по-конкретно?-пита той от любезност,Младата жена надълго и широко започва да му обяснява дългите и сложни процедури,които е трябвало да извърши днес.Усмивката и лицето й са хубави,но по начин изгубил прелестта на непорочността,по-скоро на човек отдавна осъзнал ценностите в този делови свят.Той отпи от бирата и доизслуша разказа й.

Измина година-незначително кратък период от време,но важен за човешкия живот,защото през него се случват множество дребни житейски неща,но от голямо значение занас.Беше поредната септемврийска вечер.Той се прибра около 21:30 както обикновено.Мина през всекидневната,целуна Цвети и децата за лека нощ и се запъти към терасата.Искаше да изпие една бира на чист въздух за отмора-беше имал безкрайно дълъг ден в службата и на другия ден трябваше да става рано.Седна,изпъна си краката и отпи.Нощта беше прохладна и спокойна,сякаш всичко беше замряло.По едно време той по навик погледна нагоре.Небето беше покрито от безмълвната перелина на облаците и тук там като закачено украшение проблясваше някоя единична звезда.

-„Утре сигурно ще вали”-помисли си той.



Тагове:   мен,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - винаги е странно, когато читател ...
09.07.2008 11:30
винаги е странно, когато читател открие себе си в нечия творба... а това не винаги означава оптимизъм...
Пишеш страхотно, думите са точни, но краят не е приятен... Надявам се да има по-малко примирявания, повече вяра, повече изправяния, по-малко страх и повече чувства...
От къде започва истинската самотата - от Цвети или преди Цвети?
"Утре сигурно ще вали"...
цитирай
2. bubona - За мен
09.07.2008 20:40
За мен истинската самота започва от Цвети,защото преди нея я е имало надеждата и очакването-след нея рутина,всичко е наредено но обикновено,загубила се е магията.От тук нататък вече зависи от преценката на всеки и от гледната точка.Мерси за хубавия коментар.Дано и ти не се предаваш и имаш повече вяра!
цитирай
3. анонимен - С риск да прозвучи банално, все пак ...
10.07.2008 13:04
С риск да прозвучи банално, все пак ще кажа, че човек често е сам, понякога самотен и има нужда не от човешко присъствие, а от човешка топлота и понякога необходимостта от човешка топлота е повече от крещяща и ако липсва в критичния момент, само едно нещо може да го върне на повърхността - твоят текст.
Благодаря ти аз! Изплувах, без да се удавя...
Продължавай все напред!
цитирай
4. bubona - Радвам се
10.07.2008 23:28
... ако наистина текстът ми по някакъв начин е допринесъл за теб.Такова признание винаги е много приятно за всеки,който е писал.Пожелавам дни с усмихнато бъдеще и на теб
цитирай
5. martito - Има неща в живота, към които винаги ...
22.08.2008 21:03
Има неща в живота, към които винаги ти е хубаво да се върнеш, да ги почувстваш пак, да ги изживееш пак... Такова нещо е за мен разказа ти. И пак ще се повторя - защото аз съм автора на анонимните коментари - надъхва ме с толкова оптимизъм, дава ми толкова много сили...
Благодаря ти!
цитирай
6. bubona - Не,аз ти благодаря
23.08.2008 01:10
,че отделяш време да вникнеш в текстовете ми и сякаш съпреживяваш нещата като мен,докато съм ги писала.Хубаво е човек да се почувства разбран в този объркан свят,независимо кога и как,защото това е понякога,което най-много липсва.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bubona
Категория: Лични дневници
Прочетен: 79644
Постинги: 21
Коментари: 87
Гласове: 417
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031