Никога не съм предпологала,че когато съм до теб звездите по-близо ще изглеждат,

че ще накараш дърветата да затанцуват под омайните тонове на горските птици,

че през пътища непонятни за мен твойте думи ще ме превеждат,

че ще успея да се усмихна и при шепота на най-малките тревици.

Когато погледнах в очите ти сякаш се огледах в дълбочината на океана.

Не знаех дале си опустушетелна страст,породена от студената,непреодолима преграда в тях

Или трепет на обсебване от плашещата,но хипнотизираща тяхна тъмнина.

Не исках да знам-исках просто да се пусна от ръба,на който бях,

да падна в непроницаемата прегръдка на суета прозираща в тяхната дълбина.

Ти ме правиш плаха и същевремено болезнено откровена,

когато ми заговори почувствах,че разбираш всичко,но въпреки това беше толкова далече.

Исках да те оставя да разкъсаш душата ми,разгулвайки всяка нейна тайна,дори да бъда наранена.

Исках да впиеш устните си в мойте в една пагубна целувка която да ни обрече.

Сега съм на кръстопът,объркана като кораб дълго блъскан във вечното море,

страхувам се от истината,да не би видението да умре.

Дали си отдавна умрял за мен сън,дошъл да ме отведе

или моето съзнание те е довяло,в порив към спасителни ветрове.

Застой смразяващ,угнетяващ,непоносим

неизвестност мъчителна,;магнитна,пропита със съблазън.

И ето момент,в който от себе си ми даваш нещо,по пътя така непрекосим,

в който отнемаш поредна огромна част от мен,изпълнена с любов и неприязън.